ДВ: Това бяха най-успешните Олимпийски игри за България от поне

 

Дъждовни води: Това бяха най-успешните Олимпийски игри за България от най-малко 20 години насам. Как си го обяснявате?

 

Камен Алипиев: Много прелестно съм сюрпризиран. След 20 години и мъжете се включиха в борбата за купата. Последният мъж, който е печелил златен орден за България, беше Милен Добрев през 2004 година. В битката нямахме златен орден от 2000 година. Чудесно е, че имаме представители на толкоз доста националности, които печелят - имаме дагестанец, когото даващите благо и драго за Русия назовават " руснак ", имаме украинец, който несъмнено е бодил в очите на псевдонационалистите, имаме превъзходната Кимия Ализаде, която предходния път взе участие в тима на бежанците. Тя е знак на борбата за правата на дамите в Иран. Имаме кубинец, имаме и ром в лицето на Божидар Андреев, за който се веселя извънредно доста, тъй като знам какъв брой изстрада това момче.

 

Българските спортисти имаха и други триумфи: да подчертаем петото място на прескока на Валентина Георгиева и на фона на извънредно бледото показване в леката атлетика и плуването - това, което направи Тихомир Иванов с влизането във финала на висок скок.

Но се надявам всички тези неща да не се трансфорат в следващото отчаяние. Защото в предишното сме виждали случаи като този с Гълъбин Боевски, случаи, за които в никакъв случай не се разкри цялата истина. Трябва всички да знаем, че в България не съществува добре проведена спортна система и с цел да може тя да съществува, би трябвало да има държавна политика. В доста от федерациите е цялостно с служители, които злоупотребяват с държавни пари и това е традиция от десетилетия. Трябва да гледаме към идващите игри в Лос Анджелис, от които ни разделят 1433 дни, с ясна визия какво целим и кои са спортистите ни с капацитет, който би трябвало да бъде развъртян. И да спрем да приказваме единствено за неналичието на пари и условия, защото и на тези игри се видя, че има спортисти от доста народи, които са всичко друго, само че не и привилигировани, а съумяват да стигнат до олимпийските финали.

 

Дъждовни води: Кой резултат Ви изненада най-вече?

 

Камен Алипиев: Не знам за изненада, само че има неща, които ме разочароваха - щангистът ни Иван Димов, който получи нула. Разочарован съм и тъй като бях почнал да потривам ръце и да си споделям, че в случай че девойките от ансамбъла по художествена гимнастика вземат златния орден, ще имаме четири и може да излезем пред могъща нация като Бразилия, което щеше да е невиждано. Грешката, която те позволиха, ме разочарова, само че пък съзнавам, че когато става дума за толкоз младежи, не можем да ги съдим, тъй като за тях животът продължава. Надявам се да не се отхвърлят.

 

Дъждовни води: По отношение на федерациите - кои са положителните образци, които наблюдавате в последните години?

 

Камен Алипиев: Аз заставам малко встрани, тъй като откогато бях отхвърлен от Българската национална телевизия, съм публицист новобранец. Това, което виждам като процеси от години, е, че в България има твърде малко федерации, в които може да се приказва за доста добра професионална работа. Аз не съм огромен обожател на художествената гимнастика, не поради самия спорт, а поради идеологическото натрапване, с което съм израснал по време на социализма - за битката, щангите и художествената гимнастика като най-великите спортове, с " същинските мъже " и " красивите дами ". Но все пак може би точно това е спортът, който се ръководи най-добре в България. Те имат доста добра система на работа и доста деца, които упражняват. Илиана Раева е човек, който знае по какъв начин да се бори. Показа ни го още преди Олимпийските игри в Рио през 2016 година, преди които едно от девойките в ансамбъла скочи. Тя тогава пое всичко върху гърба си и съумя да резервира девойките, които взеха бронзови медали.

Що се отнася до битката и бокса - могат да се кажат положителни думи. В битката имат чудесна трансферна политика. На процедура това ни обезпечи два от трите златни медала. Това, че нямаме български борци в спорт, който ни е донесъл толково доста медали, не ми харесва. Когато приказваме за повдигането на тежести, там постоянно е допустимо да избухне идващият скандал. Там съм следил доста токсични връзки, до момента в който съм отразявал спорта, и по тази причина по някакъв метод извинявам устрема на Карлос Насар да стои малко в профил. Не е първият щангист, който го прави, правеше го и Гълъбин.

 

Федерацията по тенис, която също беше на тези Олимпийски игри, има добра стратегия макар свадите. Във волейбола има добра работа като маркетинг, основаване на нови играчи - и специалистите считат, че те занапред ще се развиват. И тъй като сме по-близко до идващите Зимни олимпийски игри, би трябвало да кажем, че във федерацията по ски има добре построена система, само че, за жалост, там клубовете не са в положение да обезпечават състезатели за националните тимове в последните години. Затова е добре, че имаме хора като Алберт Попов и Влади Зографски.

 

Най-важното е мрънкането да спре. И всеки да види, че с цел да стартира да работи една система, първо би трябвало да се огледа към хората, които са част от нея - персоналната им работа и персоналния им принос. А не постоянно да се потегля с " Министерството не ни дава нищо ", " Федерациите защо са " …

 

Дъждовни води: Какво ни споделя фактът, че толкоз доста спортисти от други страни избират да се състезават за България?

 

Камен Алипиев: Казва ни, че макар всичките кавги и голямата политическа тиня България явно става по-добро място за живеене. Това не е единствено поради високите награди. Ние не го разбираме, само че тези хора го схващат. И идват тук, тъй като тук могат да покажат какво могат. Въпросът е техните триумфи в действителност да вдъхновят хората, които се занимават със спорт в България, с цел да могат те да произведат спортисти на такова равнище.

Въпреки тази супер нетолерантна среда, в която живеем, в действителност ставаме по-добро място за живеене и тези хора го схващат, а самите ни съграждани не го схващат. Държавата изрично не е основната причина за това. Въпреки всички пречки за бизнеса, той се развива. И макар че няма добър закон за спорта, който да дава да вземем за пример данъчни облекчения на огромните компании, с цел да влагат в него, той е жив. И приключва на 26-о място от 205 страни на Олимпийските игри. Не е неприятно.

 

Дъждовни води: А какво ни описа Франция с Олимпиадата?

 

Камен Алипиев: Французите ни демонстрираха, че живеем в един нов свят. Един свят, който, колкото и да се подлагат на критика демократичните полезности и колкото и пуританите да стачкуват против борбата за права на ЛГБТИ общността, от края на 1960-те до момента е направил един доста огромен скок. През 1968 година е убит Мартин Лутър Кинг, малко преди този момент хомосексуалността е декриминализирана във Англия. Светът е минал голям и дълъг път и е хубаво да се опитаме да приемем това, вместо да се опитваме да създадем остров, прикрит под 111-метровия стълб на Рожен.

Французите ни демонстрираха, че могат да са водачи на модерния свят. Че те не престават да диктуват разпоредбите в модата, изкуството, в това да бъдеш изискан. И че този техен хубав национализъм може да ги движи напред даже в този комплициран свят, който имаме сега. Французите имат проблеми с приобщаването на мигрантските общности, имат проблеми със замърсяването на Сена. Но следващата година се чака да открият три къпални във водите на Сена. Французите ни демонстрираха, че те не престават да бъдат в авангарда. Те са един образец, че би трябвало в действителност да се движим напред и съм очарован от всичко, което видях на тези игри, които умерено могат да бъдат наречени най-великите на всички времена. Единственото, което не ми хареса, е, че хората в България се концентрираха върху това какво има в гащите на две боксьорки и върху тези няколко минути, отдадени на ЛГБТИ общността, които в действителност бяха отдадени на многообразието. На това, че живеем в един извънредно пъстър свят - и че е по-добре да го приемем подобен, какъвто е. Да бъдем съчувствени, състрадателни и да се радваме на тези, които имат гласа да се борят за правата си, вместо да одобряваме закони като този, който беше гласуван предходната седмица в българския парламент.

 

Александър Детев, Дойче веле